the pride and glory of web 2.0

супер интересна книжка, ето само началото:

"blogging is a form of vanity publishing: you can derss it up in fancy terms, call it 'paradigm shifting' or a 'disruptive technology', the truth is that blogs consist of senseless teenage waffle. adopting the blogger lifestyle is the literary equivalent of attaching tinselly-sprinkles to the handlebars of your bicycle. in the world of blogging 'o comments' is an unambiguous statistic that means absolutely nobody cares. the awful truth about blogging is that there are far more people who write blogs than actually read blogs." - stodge.org

след този цитат се смях много!:) книгата критично изследва много от превърналите се вече в клише определения за мрежата, анализира властовите структури, които остават скрити под големия ентузиазъм на отворените канали, подхваща и темата за икономиката на вниманието (една любима моя тема, особено след 3 годишния ми опит с този блог и филмите, в които ме е въвличал). това е супер общо за тематиката, още съм в началото.

и да не забравите да ми оставите коментар :) жалко, че тука няма бутонче like :)

message of the day //

each day, and the living of it, has to be a conscious creation in which discipline and order are relieved with some play and pure foolishness.

May Sarton

WhAT?

новият ми любим блог. приключенията със захарната фабрика и разходките из циганския квартал ме плениха. гръмък съпорт!

the streets of bochum

keep me in my plane

jaaaa на бакалавъра му се вижда краят!
айде да танцуваме:)
cheers

гласовете ви чувам?

страшно ми е като чуя: "а, в неделя си нямам друга работа, та да гласувам, имам перални за пускане и най-накрая да се наспя като хората". спестявам си пламеннaта реч за гражданската отговорност, за демокрацията, за важността на всеки глас, за прогнозите. нямам си друга работа, че да преобразовам задграничните европейски българи, нали така.

казвам само едно: имам си супер егоистична и лична причина да гласувам. това са за мен (моето поколение) вероятно най-важните избори. защо ли? дори моят, математически атрофирал мозък, прави следната проста сметка: живот, здраве и прилежност след 2 години трябва да имам в ръцете мастърската си диплома, тоест по средата на следващото правителство.

еми... някак ми е доста важно, ква политика ще има тогава, ква ще я вършим в България, за да взема решение за собствения си живот. аха, лично ме засягат тия избори.

та, къде сме в неделя? българчетата от NRW - ще се видим в Бон, нали?:)

archeology

you can burn photographs of faces
but their contours still cling to your skin,
you can define your past as history;
seal it in an envelope marked forget,
but it returns to you as a mantra,
in a certain kind of light, with the scent
of rain-soaked tarmac or the taste of oysters
and his look hits you
with all the force of a fossil
thrown against the soft part of your chest,
his look cuts you as you chop garlic,
his look exhumes every emotion
that you've ever laid to rest.

Gaia Holmes // comma film

vc

кориците ме излъгаха. това списание е едно от най-противните неща, които са ми попадали напоследък. честно.

last forever

е не само в моя блог, ето и тук. еха:)

фестивални рибки

rbs

xenia

в юнския дизайн-брой на 1 можете да прочете, коя е Xenia Lesniewski и защо съм луднала по нея:) беше тук на гости по време на Видеофестивала, уникално момиче е, честно. пускам в другия блог нередактираната версия на статийката, че пак бях надвишила броя на думите:)

International Videofestival Bochum

как вече 19 години се организира международен фестивал за видеоарт и късометражки
как с няколко хилядарки бюджет ей тия горе довеждаме режисьори, инсталатори и виджеи от цял свят и 3 дни живеем видео

отговорът е много любов към това, което правиш, да, сори за клишето

освен да подбираш програмата се налага да мъкнеш техника, да правиш сандвичи, да чистиш с прахосмукачка, да посрещаш гости и тн тн тн

имахме страхотен фестивал тази година
щастлива съм толкова много, че съм от заподозрените за случването му:)

е т'ва нормално ли е?

via Stalik

triangle walks

денят ми днес е един симпатичен абсурд, мисля си в метрото, измъчвана от угризения, че не сядам да уча, както снощи, когато реших, че е по-важно да слушам дръменбейс-радио, да пия бира на свещи и да се опитвам да пиша. но обяснете ми, как на млада студентка й идва ненормалната идея да работи без пари, доброволчески с умиращи хора, пита господинът срещу мен по време на интервюто. става въпрос за хоспис, където гостите биват приети, ако им остава по-малко от 6 месеца живот. искам да се науча да преработвам смъртта, отговарям. трябва да споделяте християнските ценности, да вярвате в живота след смъртта. пич, аз освен християнка съм и мюсулманка и будистка, но всъщност съм постмодерен езичник, вярвам и в живота преди раждането. спестявам тия подробности, защото господинът е симпатичен, говорим открито и не ме кара да се чувствам като последния наивник. след това изчезвам, усилвам музиката, за да не чувам гласа на разума, който ми врещи да се прибирам и да уча, шляя се из центъра, купувам си гащички с намаление, после пак съм в метрото, а през плъзгащите врати поглежда красиво високо момче, с черни къдрици и лилава жилетка. спомням си статия за форум в берлин, където пускаш обява, че търсиш момичето, което предния следобед е пътувала по еди-коя си линия и е носила кошница с яйца, примерно. пускам обява за недостатъчното време през цялото време, пускам обява за куче, колело и череши, за французина с лешниковите очи, когото целувах преди две вечери, за недочетените книги и недоразказаните истории. take a long walk backwards into the now се пее в песента, преди да излюча плейъра, да събуя обувки и да легна за малко на пода.

mixtape

TNW HOVE MIXTAPE by The New Wine

industriekultur

огромни халета, комини, бетон, желязо, стъпкваща те за секунди монументалност, пирони, гайки, някога е дивяла индустрия там, а днес са паркове и градинки, зеленина, места за правене на културни мероприятия, и да, монументалността вече не те кара да се чувстваш мъничкото работещо звено, което е така бързо заменимо, сега се оглеждаш и уааааа колко е голямо всичко!

Бохум мълча няколко години, оглежда ме с насмешка и сега решава да оправдае избора ми, aber so was von!

taal vitaal

все повече се зарибявам по холандския... дори усещам вероятност да го заобичам почти колкото немския.

този език ме разсмива по най-симпатичния начин:)
след като що-годе успях да контролирам пристъпите на абсолютен хилеж при произнасянето на думата чадър- paraplu [параплю], днес ме тресна нова вълна:

ебати якия израз за нещо, което не върви, един вид еквивалет на "отиде коня в ряката"

dat loopt in de soep тоест "отиде в супата" :)

а ако питате холандските дечурля, как казва кравата, отговорът ще бъде: "Буу"
почти толкова нелепо, колкото отговорът на германчетата, как казва кучето: "Вау-Вау".

message of the day //

и една ароматна тъга
почна лекичко да те възражда
аз се спрях и затворих очи
вероятно да те преживея

ах, каква синева сме забравили някога тука.